146. КАЛИНО, МАРИ МАЛИНО

Том V: Любовни песни

Калино, мари малино!
И буля ти мома ходила,
и любовници любила,
и любовници любила -
не двама, калино, не трима,
таман, калинке, дор' девет,
твоят е батьо десети -
туй чудо не съм виждала,
твоето и Николовото,
твоето и Николовото.
Ти като за в'да отиваш,
ти край Никола отиваш,
Никола от сън събуждаш,
двама за вода отивате,
из една пътека вървите.
Кога на геран стигнете,
една си дума думате -
който ни двама раздели,
от душа да са отдели!

 

Павел, Свищовско (Стоин-ССБ, № 2184); калино - обръщение на снаха към по-млада неженена зълва.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.