142. ЙОВАН ИДЕ ОТ ОРАНЕ

Том V: Любовни песни

Йован иде от оране,
бела Неда - от белило,
сретнаа се тамо доле.
Що стояа, се думаа,
слънце беше на заода,
слънце стана на изгрева;
месец беше на изгрева,
месец стана на заода.
Поди кокче конь продума:
- Мои нодзе дърво не са,
мое сърце камък не е,
мои очи дзвезди не са!

 

Долно Кобилье, Кюстендилско (Стоин-ЗП, № 227).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.