139. ЗАЛИБИА СА ДВА МЛАДИ
Залибиа са два млади,
Латино, Латино, цветье алено,
Донке ле, пръчка лозьова,
снощи вечер на кладенци.
Откак са се залибили,
ти са не са видювали.
Видяха се снощи вечер
на кладенци, на извора,
та седяли, та гълчали -
месечинка рог подаде,
още седат, още гълчат;
кобиличка лист пуснала,
още седат, още гълчат;
ведърца й гъбясали,
още седат, още гълчат;
дрянов кривак дренки родил,
още седат, още гълчат.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.