135. БЕЛА СЪМ, БЕЛА, ЮНАЧЕ

Том V: Любовни песни

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела,
лу един Карлък остана,
и той не щеше остане,
ам' беше в могла утонал.
В моглана нищо немеше,
лу една руса девойка
и едно вакло овчарче -
с медно кавалче свиреше,
с кавалан ума думаше:
"Галени га са не зомат,
техно бално колко е?"

 

Петково, Егридренско, дн. Ардинско (СбНУ 39, с. 279, № 627).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.