130. БРАНКО ЮНАК КОНЯ КОВЕ

Том V: Любовни песни

Бранко юнак коня кове -
златни клинци, сребро плочи,
спроти него любе стои.
Бранко юнак проговори:
- Не стой, любне, спроти мене,
да не метам църни очи,
църни очи у тебека,
че убодем врана коня:
или мене в десна рака,
или коня у ногата.
Бранку любне отговаря:
- Кови, кови, Бранко юнак,
я си стоим спроти тебе,
да те прашим, да те питам,
кои друми че удариш -
дали горни, дали долни,
дали прашни, дали кални?
Ако удариш прашни друми,
да се стоврим ситна роса,
да наросим прашни друми,
да не прашиш твое ситно,
твое ситно и свилено;
ако удариш кални друми,
да се сторим ясно слънце,
да изсушим кални друми.

 

Дяково, Дупнишко; коледна (Илиев, № 107).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.