110. СЕДЛА СТАНКА У РАВНО КАМАНЕ
Седла Станка у равно камане,
сълзи рони, у пола ги бере
да ги ниже на черни мъниста,
да ги носи на белата гушка,
да я гледа нейното първо любе,
да я гледа и да я хареше.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.