103. ОЙ ТРЕВИЦЕ, СИТНА ТРАВО

Том V: Любовни песни

Ой тревице, ситна траво,
що си на поле обсипала,
прикрила си сето поле,
само мало останало,
дека расте божур цвеке
и край него бела ружа.
Божур ружи сбореваше:
- Ой ружице, бела ружо,
а да ми е твойо мирис,
я би много бил по-убав,
та вил би се и превивал
о момина тънка става
како свила препредена
о вретено позлатено!
Отказува бела ружа:
- Ой божуре, мило цвеке,
да е мене да я имам
твойе руйно руменило,
све бих цвеке примамила -
и най-више мой божура,
цвеке рано най-хубаво.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство Милена Беновска-Събкова. София, 1982.