64. КАРА ТАНАС И МУСО КОШАЛИЙСКИЯ СУЛТАН
Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни
Слънцето трепти, захожда,
Танас войвода излязва
из Копеклийска кория;
право със очи сочеше
към султанските шилета
и на Димитра думаше:
- Димитре, царски овчарю!
Нещо ще да те попитам,
правичко да ми обадиш,
че кти главата отсичам:
ходи ли скоро в селото,
във село Мусокошалъ,
дали е в село султана,
султана твоя господар,
да ида да го уловя?
Митър Танасу думаше:
- Танасе, стара войводо!
Ако ма питаш, да кажа,
Да кажа, да та не лъжа:
султана днеска ще дойде
при свойте вакли сюрии,
да хване овен маторен
курбанлък да го заколи.
Танас Димитру говори:
- Димитре, царски овчарю!
Я ме скрий в твои кошари,
дано си хванем кьосемът,
да го заколим за курбан
на ден, на свети Илия.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически
песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически
песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.