207. ПАДНАЛА СЛАНА ЕСЕННА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Паднала слана есенна,
есенна слана голяма,
та ми попари, послани
две ниви с бяла белия,
третата нива бял ориз.
Ала ме не е ни грижа.
Сега ме грижа хванала,
сега се сърце нажали,
че ми загина млад Замфир.
Излезе Замфир войвода
край това село Гушанци
с верна сговорна дружина,
либе му китка подаде,
едри си сълзи порони.
Робската земя въстана,
ала Замфир си загина -
куршум сред битката страшна,
ах, майко мила, Замфира
в юнашко чело улучи...
Сега ме грижа хванала,
сега се сърце нажали
за Замфир млада войвода,
безстрашен борец народен.

 

Боженица, Ботевградско (Шептунов И., Славянский фольклор. М., 1951, с. 300 (зап. 1925 г.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.