204. СТОЯН ОТИВА В ДРУЖИНАТА НА САНДАНСКИ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Стояне, мори, Стояне!
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
що ми се лее, белее
на тая Стара планина,
дали са бели снегове,
или дебели ледове?
Майка на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
нито са бели снегове,
нито дебели ледове,
току е Яне Сандански
с негова верна дружина
кепето му се белее,
шапката му се лелее.
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
и язе, мале, ке ида
знамето да им развявам!

 

Горна Сушица, Санданско; непубликувана (зап. 1972 г.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.