150. ГЕНА И МЕМИШ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Гена кукуруз садеше
на великата неделя,
Мемиш на слога ореше
и си на Гена думаше:
- Гено ле, герекино ле,
айде ми, Гено, пристани,
бяла кадъна да станеш,
черно фередже да носиш!
Гена си буца фърлила,
та си Мемиша удари.
Мемиш устена изпусна
и волове му бегаха.
Мемиш се люто закани:
- Аз ща та, Гено, открадна
и силом ща та потурча,
пак щещ кадъна да станеш,
кареза ще си изкарам!
Де се е чуло - видяло
мома връз турчин да фърга,
чалмата да му катури?
Гена Мемишу продума:
- Ти ще ма, куче, откраднеш,
за мене село ще стане
и пак не ще ма потурчиш!

 

Пирдоп (Стоянов М., Пирдоп в миналото и сега. С., 1941, с. 83).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.