98. ИМАНЕ И МИЛКАНА

Том ІV: Народни балади

Орала й Милкана,
Милкано, Милканке,
през празна неделя,
през кривата сряда,
че е изорала
казани с имане.
Имане продума:
- Милкано, Милканке,
ако си заколиш
тойте двата ола,
тогиш ша извадиш
казани с имане!
Заклала й Милкана
нейните двата ола.
Имане продума:
- Милкано, Милканке,
ако си заколиш
тойте мили братя,
тъй ще да извадиш
казани с имане!
Че си е заклала
нейните двата брата.
Имане продума:
- Милкано, Милканке,
ако си заколиш
тойта мила мама,
тъй ще да извадиш
казани с имане!
Заклала й Милкана
нейната мила мама.
Имане продума:
- Милкано, Милканке,
ако си заколиш
тойте двете деца,
тогиш ша извадиш
казани с имане!
Че си е заклала
нейните двете деца.
Милкано, Милканке!

 

Бяла черква, Великотърновско; хороводна, великденска (СбНУ 38, № 15).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст. Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.