55. СЪНУВАЛА МЪРТВИЯ СИ БРАТ
Заспала мома Драгана
в нашта долна градинка
под бел, под червен тръндафил.
Дуйнали силни ветрове,
Драгана от сън събуждат.
Драгана вятър кълнеше:
- Вятре ле, пусти вятре ле,
дуйнал бе, да не дуйнеше,
дето ма от сън събуди!
Девет години ми става,
откак е брат ми загинал,
насън не съм го сънила,
в очи не съм го видяла;
сега насън го сънувах
и си го в очи погледнах.
Че си ми тихо говори:
"Сестро Драгано, Драгано,
иди да кажеш на майка,
стига да жали за мене,
да жали, още да плаче;
косата да си оплете,
кърпата да си опере,
сълзите да си възбере!
Га река вода да пия -
майчина коса във вода,
га река слънце да видя -
майчина кърпа пред очи."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.