46. ЧУМА И ОВЧАРИ
Събрали са са, събрали
на високана планина
до дванадесте овчери,
та са сдумуват, спитуват:
- Кого в село да провогюм
солтон да си ни донесе,
че в село чума паднала,
чумана и холерана?
Чудили са са, мислили,
та че са накрай сторили
да си провогят в селоно
най-малкен овчер Тодорчо,
че нема тетю да жели
и нема майка да плаче.
Стана ми Тодор, отиде,
на порта чука и рука:
- Кехаице, млада невехчо,
излези, порта отвори,
та че ми солтон донеси,
да го овчерем отнеса
на високана планина!
Не излезе кехаица,
излезе млада невеста,
в ракона даржи тефтерче
и си на Тодор думаше:
- Тодоре, гиди Тодоре,
тебе ли са провогюли
овчерене и кехайене
солтон да си хми отнесеш?
Носи хми здраве нагоре
и си хми речи, Тодоре,
че дванадесте овчери
врюк са в тефчерас писани,
ала ша тебе отпиша,
че ти си немаш майчица,
майчица, още бобайко,
та нема кой да та плаче
и нема кой да та жели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.