42. ЧУМА И СТАНКА СИРАЧЕ
Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
нене и Станка гледала.
Сичките моми отиват
на тихи бели Дунаво,
да си платната избелет,
и Станка ъс тях отиде
да си платната избели.
Като са платна белели,
отсреще иде чумата.
Като са чума видели,
сички от чума бягали.
Станка при чума отива
и на чумата думаше:
- Зъмни ма, чумо проклета,
че аз съм, чумо, сираче!
Чума на Станка думаше:
- Подръж ми, Станке, кончето,
да си тефтеро отворе,
дали си, Станке, писана,
писана още орисана!
Прегледа чума тефтеро
и тя на Станка думаше:
- Ти не си, Станке, писана,
писана, още орисана,
най ми са, Станке, писани
и двете попски дъщери.
Двечера у тях ще ида,
аз да ги, Станке, поискам
за нашто царство безмерно.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.