29. ЖЪТВАРКА И САМОДИВИ
Мари Тодоро, кара Тодоро!
Везден Тодорка жътва жънала,
жътва жънала, песен пеяла,
песен пеяла долу в полето,
та се е чуло на планината,
на планината, на езерото.
На езерото три самодиви,
три самодиви платно белея.
Ка са зачули кара Тодорка,
изпуснали си златни бувалки,
изгубили си ленени платна;
па се дигнали три самодиви,
три самодиви, вири- ветрушки,
та са отишли долу в полето,
дето ми жъне кара Тодорка.
Тия Тодори тихо говорят:
- Де айде, айде, кара Тодорке,
да ни попееш днешната песен,
дето я пейше днес по пладнина!
Тодорка каже три самодиви:
- Аз не съм пяла днес по пладнина,
ами е свирил говедар Нено,
говедар Нено горе в гората.
Па се дигнали три самодиви,
три самодиви, вири-ветрушки,
та са отишли горе в гората,
намерили са говедар Нено.
Тия си Нено тихо говорят:
- Де айде, айде, говедар Нено,
да ни посвириш днешната песен,
дето я свири днес по пладнина!
Нено си каже три самодиви:
- Аз не съм свирил днес по пладнина,
ами е пяла кара Тодорка.
Разсърдили се три самодиви,
па са отишли долу в полето,
дето ми жъне кара Тодорка,
та и зимали ясните гласи,
ясните гласи, сладките думи.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.