166. БРАТ ОТ СУХО ДЪРВО
Девет сестри връла жалба жала,
жалба жала, че си брата немат.
На сън им е едно сухо дръво,
сухо дръво, брата да им стане.
Очели са у гора зелена,
отсекли са това сухо дръво,
облекли го у свилна премена:
ръцете му - два медни кафале,
нозете му - два тънки пищоле,
зъбите му - два низа маниста,
устата му - шекерна кутиа,
очите му - две цръни череши,
веждите му - морски пиявици.
Завели го у ладна меана,
подали му чаша руйно вино:
очи нема, чаша да си види,
ръце нема, чаша да прифане,
уста нема, чаша да напие.
Викнали са девет мили сестри:
- Леле Боже, леле, мили Боже,
сухо дръво жив човек не става!
От гласи се небо препукнало,
от слъзи се земня потопила.
огай се е на Бога смилило,
та на дръво он душа сададе:
очи пройма, та си чаша виде,
ръце пройма, та чаша прифана,
уста пройма, та си чаша напи.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.