163. СЕСТРА-ГЪЛЪБА ПРИ БРАТ В ТЪМНИЦА
Излязла й звезда ралица
на росянския камен мост,
не било звезда ралица,
най било мома девица,
тя са Богу моляше:
- Божне ле, чуй ма, Господе,
Божне ле, ща ти са мола,
Божне ле, я престори ма
на каква-годе гадинка,
я птичка, я лещевичка,
я сива бяла гълъба;
да фръкна, да си подфръкна,
да ида, Боже, да кацна
на царограшка темница.
Аз имам братец в темница,
станало й девет години,
как лежи в темна темница,
не го знам жув ли й, умрял ли й.
Де седя Господ, де слуша,
че си я Господ престори
енна ми сива гълъба;
че фръкна, че си подфръкна,
че си гълъба кацнала
на царограшка темница,
хем гучи, хем сълзи рони,
че си темница прокапа.
Стоян са отвътря провикна:
- Кольо льо, темничерьо льо,
отори, Кольо, темница,
да вида, Кольо, да вида,
дали й петрови дъждове
или й колашки снягове.
Станало й девет години,
как лежа в темна темница,
темница не прокапала,
сега темница прокапа.
Кольо темница отори,
Стоян си навън излезе,
погледа долу и горя:
нито й петрови дъждове,
нито й колашки снягове.
Фръкна гълъба, подфръкна,
че си гълъба кацнала
на Стоян на дясно рамо.
Стоян гълъба улови,
Рада са среща му изправи.
Двама са жуви фанали,
двама са мъртви пуснали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.