131. ЖЕНА НА РАЗБОЙНИК
Жална гора, жал ми йе на тебе,
и на тебе, и на моя макя,
оти ме йе младо оженила,
оженила, на зло намерила,
на зла свекра, на по-зла свекърва,
а войноти - върло кеседжия,
са нош бие друми и клисури,
са нош оди, та кеседжиствуе,
са нош му са порти отворени,
весден му са порти затворени,
весден лежи под зелена сенкя!
И снощи йе от клисура дошел,
и донесе кървава кошуля,
у кошуля рака от юнака,
на раката пърстен бурмалия,
на пърстено писмо подписано,
подписано име Михаиле.
Се прилича на моето брате,
на моето брате Михаила!
Дочул ми я войно кеседжия,
та па си ю потио говори:
- Мучи, мучи, мое първно любне,
мучи, мучи, да би онемела!
Може да йе твое мило брате,
може да йе, мори, та не йе ли,
може да йе брате погинало.
Среснасме се у тесни клисури,
тевно беше, та се не видоме
много бевме, та се не познавме,
срам ни беше, не приказавме си,
може да йе брате погинало!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.