11. ВЕЛИКА И ЗМЕЙ
Змею Велика думаше:
- Велике, мойта прилике,
за кого тъчеш туй дари,
туй дари, тенко месали,
змею си риза не носи,
змеювца дар не раздава!
Велика дума на змею:
- Змейо льо, злато крилато,
яз имам сестра по-малка,
нея я турчин залюби.
Турчин на север отиде,
дорде са турчин завърне,
бързаме да я оженим.
Змейо ле, злато крилато,
ти като върчиш високо
и като гледаш широко,
нел знаеш билка раздялка,
да я от турчин разделим?
Змею Велика думаше:
- Велике, мойта прилике,
набери бяла тинтява,
сината бяла тинтява,
тинтява и кумунига,
че тий са билки раздялки.
В ново ги гърне да свариш,
редом по двора поръси,
змейково място не ръси!
Стана Велика, отиде,
набрала билки сякакви,
сякакви билки раздялки,
сината бяла тинтява,
тинтява и комунига,
в ново ги гърне сварила,
редом по двори поръси,
змейково място дваж ръси,
дето ми змейко кондисва.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съст.
Стоянка Бояджиева. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IV. Народни балади. Съставителство
и редакция Стоянка Бояджиева. София, 1982.