141. ЧЕТАТА НА ХАДЖИ ДИМИТЪР И СТЕФАН КАРАДЖА - 1
Гората, където станала битката беше изкоренена. Казваше се Пандарооглу. През 1965 г. беше останала една част.
Правеха водосвет на туй място.
През деня, когато станала битката, заваляло голям дъжд и отиват към Росица на мелницата. Когато минават през Драгово (Драговска чешма) някои били ранени и не можели да носят оръжието и го заровили там. Сетне, напролет, хората отишли да вземат чуканите и намерили пушките.
Тук, на Дълги дол, Караджата бил ранен в петата.
В корията четниците имали наблюдателни постове На една нива имало снопи и те ги взели и край дърветата правели укрития. Загинали са 57 човека. Там останали телата. Влекли ги гаргите.
Майката на Пенчо Йорданов Вачков - черковна баба - тя събрала костите им в два чувала и ги занася в черквата. Опява ги поп Бальо и ги заравят от южната страна на черквата. Черквата била в двора на сегашното училище. Като правили училището извадили костите.
Когато четата била на позиция на Канлъ дере, тез вишовградчани, дето праяли прикрития и носели вода, българите, били пращани първи да се бият с четниците, в първите редици.
Залавянето на Караджата не е станало на поляната, където е паметника, а по-надолу - на десния бряг на дерето. Четата е разделена на три части. Караджата поема десния фланг. Когато го залавят е ранен на две места - в петата и ръката. Залавят го след обяд и го завеждат в Лужна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.