14. ХАДЖИ ДИМИТЪР ДРУЖИНА СЪБИРА
Горо льо, димна зелена,
блазе ти тебе, горо льо,
никога празна не седиш,
ни зиме, горо, ни лете.
Зиме си пълна с овчари,
а лете, горо, с хайдути, -
под всяка крушка и пушка,
под всяка шума и куршум,
под тънка елха бял чадър,
а под чадъра седеше
Хаджи Димитър войвода -
писваше и разписваше.
До коляно му седеше
сестрино му момченце.
Той на Димитра думаше:
- Вуйчо ле, Хаджи Димитре,
пиши и мене на тефтер,
на тефтер, на крайчето -
младо хайдутче да стана
син-зелен байрак да нося.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.