130. ХАДЖИДИМИТРОВО КЛАДЕНЧЕ - 1
Баба Мариница е наша роднина. Била е сестра на моя дядо Въльо - другия ми дядо. Живяла с мъжа си, дядо Марин, в къщичката си на мястото на сегашното читалище. Нямали деца. Когато умрял дядо Марин, останала сама. Дядо ми Въльо й приписал половината чеир на Ръжънлъка, защото нямала с какво да се гледа. Добре, но тя го смятала за малко земя и вземала та го продала на дядо Савко. Савковите наследници го имаха до скоро. От сюрмашлък тя взела, че си завещала къщата на черквата. От там й отпуснали малка помощ срещу завещанието, за да преживява. После като станало нужда да се строи читалище, черквата отстъпила това място. Баба Мариница живеела в сюрмашлък, но била много работна. Сама си носела дърва от гората. Ще грабне въжето, ще се шмугне в гората и ще събере един вързоп дърва. Тъй правили всички ичеренци, че и жените от околните села - градешчани, жеравненци, раковчани.
Един ден, когато се качвала за дърва срещнала Хаджи Димитър. Бил ранен към Бероново. Поискал й хляб. Тя била много сербез жена. Казала му да седи там, ще му донесе хляб и сладък мехлем.
Слязла в Ичера, направила сладък мехлем от восък и сакъс, и всеки ден ходила с въжето за дърва.
После, като оздравял, си заминал в Сливен. Пък отсреща на това останало за спомен името Хаджидимитровото кладенче.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.