110. СТЕФАН КАРАДЖА ЛЕЖИ РАНЕН В ГОРАТА
Вила са й гора развила,
развила и раззеленила -
сал едно дърво остана,
остана, не са развило,
развило и раззеленило.
Под дърво лежи млад юнак,
млад юнак Стефан Караджа,
със девет рани наранен,
деветтях рани от куршум,
десетата рана от сабя.
На дърво птичка пееше:
- Стефане, млад Караджо,
стани си иди, Стефане,
снощи край вази поминах
твоята майка, Стефане,
от улица в улица ходеше,
когото срещне, питаше:
"Не ли видяхте Стефана,
Стефана млад Караджа?"
Твоето булче, Стефане,
и милната ти сестричка,
те тебе жив те жалеят!
Съставителите погрешно отпращат към СбНУ 57, с. 243, № 30 (бел. ред., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.