108. С КРИЛА МУ СЯНКА ДЪРЖАХА - 1
Разболял ми се е млад Стефан,
млад Стефан, млада войвода,
до само дърво високо,
до едно бистро езеро.
На дърво орли се вият.
Стефан орленца думаше:
- Вийте се, вийте орленца,
дорде ми душа излезе.
Орленца Стефан думаха:
- Стефане, млада войвода,
не щем ти кърви да пием,
не щем ти месо да ядем,
най ще ти сянка пазиме,
водица ще ти подадем,
дано си, Караджа, оздравиш,
дружина да си събереш,
по тая Стара планина,
на черни турци да мъстиш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2007
Блажена гора зелена. Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна традиция. Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Блажена гора зелена (Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българската фолклорна
традиция). Съст. Владимир Демирев и Николай Ников. София, 1994.