* * *
Добра стана станувахме,
добра пътя пътувахме,
кални друми преходихме,
темни нощи преминахме!
Съде ходихме, ходе бе добре,
тука додохме, тука у нашия господин (името на домакина);
намерихме го на Божа царска трапеза, на ястие и питие.
Той се надееше за добри гости коладници
и ние му в тия добри часове довтасахме;
че му малко попехме, че го малко повеселихме;
и той би самси весел, че си скочи от трапезата,
че засука бели ръкави, че надърза златни скутове,
че ни даде добра дарба, добра дарба ведро вино;
на виното препран месал, на месала превит кравай,
на кравая жълта-бяла яребичка -
обредена, обречена, нам наречена!
Той нам това дал, нему Господ ще дваж помагал.
И още му Господ даде
добри, честни синове,
добри, честни дъщери;
че го старосватеха, че го старокумеха
на девето село, на десето село,
на врани коне, на сини седла,
на позлатени стремени.
Той се носи и подноси
като мряна риба по дълбина,
като сокол по висина,
като славей с ясен глас по зелена гора.
Още му Господ даде криво ралце,
криво ралце и босилкова копралка;
че разора, че разкопа дълга нивица;
на дългата нивица купи се претурят,
на малката нивица кръстци се преклаждат.
На малката нивица - накрая крушка,
на крушката - люлка, във люлката - момчец,
момчец като златен Божи кръстец;
на рамо му - кован кривак, на плещи му -
янджици със тънки игли писани.
Баща му го кара по високи гори,
по високи гори, по дълбоки долове -
овцете да пази, козете да бръсти;
а той си бяга по топли зимници,
по топли зимници, по чернооки момици,
като баща си на млади години!
Това дукато, ако бъде рязано - рязани му кошари;
ако бъде червено - червени му кобилки;
ако бъде бяло - бели му овчици;
сребро му се, да Бог да, лело и ковало
през прага, като лед на Ивановден!
Здравичка вас, да пийна аз!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.