* * *
Къде път пътували, къде нощ нощували,
че се озовахме у нашего брата,
че го сварихме на ясте и пите,
на света божа весела трапезка;
трапезка му беше обрисена
на месал вити-превит кравай
с жълто бяла сребърница.
Седнала Божа майка насред път, кръстопът,
да си брои свойто злато.
Тя като го броила, се паднало -
му лъжичка, кому паничка,
нашего брата - кило и половичка;
зово му се зовало, ляло и ковало
като лед над праг на Ивановден.
Че му даде Господ синовке и дъщерке;
синовке внасяха, дъщерке изнасяха.
Че го засватиха по девето,
по десето село, по фъркомили кули...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.