* * *
Додохме на бай Деня на къщата,
малко му попяхме, малко му погълчахме.
Ний мислим - ще се сърди,
а той не се сърди, ам' се радва -
като риба у дълбочина,
като сокол у вишина.
Бог му е дал нивица,
у нивицата - крушица,
у крушицата - люлчица,
у люлчица - мало-мило момченце.
Баща му го праща подир витороги козици,
а той бяга подир чернооки момици -
кат баща си у млади години!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.