* * *
Събрали сме се табур момци,
табур момци коладници.
Колашките нощи са пости, дългите нощи.
Амин, дружина!
Друм друмували, път пътували,
дошле сме на тоз брат на вратата.
Ний кат мислим ще излезе сърдит бърдит,
той излезе най-добриют човек.
Амин!
Че бръкна у дълбоки джобове,
че извади кичур ключове,
че отключи чимшир порти,
чимшир порти, демир капу.
Че ни въведе в неговите равни двери,
сред двора трапеза.
На таз трапеза вит-превит кравай,
пекан, недопекан на нас нарекан.
Сред двери крушчица,
под крушчица люлчица,
в люлчица мъжка рожба.
Майка му люлееши, тейку му пееши:
"Нани ми, нани, сине,
да пораснеш, да тръгнеш
подир кози витороги."
Раснал, пораснал,
той не тръгнал подир кози златороги,
най тръгнал подир моми чернооки.
Амин!
Че грабна тейко му кобиличката,
че го подгони в Калмукуута уличка,
че го удари по долната буза,
че наду горната кат тоз кириш.
Амин!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.