* * *
И кръсти, Боже, поможи!
Що сме път пътувале
че сме стигнали до наш стар Станиник
до негове чемшир порти.
Малко сме похлопале
много сме потропале.
Че де на зачу наш стар Станиник,
че скочи подскочи,
че са отпретна до лактете,
че бръкна в него къйн джобуй,
че извади медни ключове,
че отключи чемшир порти,
че на веде преведе
през негови равни двори,
че на кани прикани в неговата къща,
в неговата къща, на неговото мермер трапеза,
че ан дари, подари със вит кравай,
печен недопечен, на нас коладниците наречен.
Амин!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.