* * *
Дълги сме пъти пътували, тъмни сме нощи нощували,
докато стигнем до тази богата коледарска трапеза.
На трапезата ковано ведро, на ведрото жълта-бяла,
жълта-бяла преперница - тя викаше, тя клюкаше:
"Елате братя, да видите как Божа майка сече сребро и злато
със сребърна брадва като лед по Ивановден.
Кому даряваше с паничка, кому с жълтичка,
а на наша брата - кило и половичка!"
Това не му дососа, че той се помоли на Бога -
да му подари два вола като два сиви сокола,
да си изоре нивичка, нивичка покрай пътечка.
В нивичка крушица, под крушица - люлчица,
в люлчица - момченце, като златно кръстченце.
То расна, порасна. Баща му го пращаше
по високите планини - да пасе белите кози,
а той бягаше по ниските долини, по бистрите кладенци -
да си малките моми люби,
като баща си на млади години!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.