* * *
Що сме пътом пътували,
тъмни нощи пребивали,
кал и трева претъпкали,
та сме дошли в нашия брат,
в нашия брат нин-господин
на равни му двори, на златни му порти,
ние рекохме, че е сърдит, гневит,
а той не бил сърдит и гневит,
той скочи, предскочи,
та ни напълно надари,
тази вита, вита колачина,
която я вила и превила,
да я надари Господ с двете си ръце,
да станат големи ниви,
да станат големи купни,
малки ниви - чести кръстци,
дренец, люлец, мъжко дете,
баща му да го гони по сивооки, бордирооки кози,
а той да бяга по седянки, по белянки,
като тез момци тази вечер!
Амин!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.