* * *
Славим тебе Боже наш! Ей къде е пата пътувала,
кални друми пробивала, там Стана станувала.
Тук дойдохме и не найдохме, там отидохме и заварихме,
и заварихме,царя на Божи трапези, колкото беше весел,
като му изпехме една песенчица, още повече се развесели,
и ни дари добра дара, добра дара - превит кравай.
("Бре, бре, бре!")
Царската дъщеря разорала коиловското поле.
Орала и угарила, та му посела бела пшеница.
То се не родило бела бела пшеница,
най се родило шетлика-метлка и бял бодил.
("Бре, бре, бре!")
Тя като отишла да го обикаля, то се налепило по полата й;
та викали триста тетевенски дръндари,
та били, та чепкали и не могли да го почистат.
Че най-после повикали нашто колежданско магаре,
а то със зъби го очистило.
("Бре, бре, бре!")
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.