* * *
Ой, мини, мини, господине!
Слава Бога дружини,
къде скочиш, та намериш Бог свети Иван.
Тъй като ни видя, че скочи,
че запретна елатни пъкави,
че ни дари добра дара -
вит кравай, преперица препечена,
в рай Божи занесена и за нас обречена.
Той дари нас веднъж, Господ него - дваж,
че му даде два вола, криво рало, дървена копрая,
че разора две ниви - над път и под път.
В голяма нива загради купен,
купен се върти и превърти.
Под път в малка нива имаше крушка,
на крушката - люлчица,
в люлчицата - момченце,
като златно звънченце.
То расна и порасна,
баща му го гонеше след бързоноги козици
и белоноги овчици,
той не ходеше след белоноги овчици
и бързоноги козици,
А си ходеше по колини зимни,
да си гаси лоени свещици,
да си люби бели и черни момици -
татък, където е ходил баща му на младото време.
Че излезе на разпът на раздрум,
че се разпя с ясен глас, като кукувица -
леко кукува - далече се чува.
Къде стои Бог свети Иван Рилски -
с него имаш делба да делиш,
кому лъжица, кому паница,
кому него брата кило, кило и половина.
Ако му беха бели парици - бели овчици,
ако му беха жълти парици - жълти говеда,
ако му беха лени парици - ляло се е и ковало златото,
като леда на Ванковата воденица."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.