* * *
Голяма нива - редки кръстци,
малка нива - чести кръстци,
сред нивата - крушчица,
под крушчица - люлчица,
в люлчица - детенце,
майка му го люлееше,
баща му му пееше:
"Да стане Иванчо, да порасне,
да пасе сиви, гриви козици
и търбушати овчици,
да дои бели млека,
да храни пътници, друмници,
да учи свирка да свири,
да ходи по седенки и по беленки."
Че стана Иванчо, порасна,
не паси сиви, гриви козици
и търбушати овчици,
не дои бели млека,
не храни пътници, друмници,
научи се да ходи по седенки,
отиде на една седянка
и на една белянка,
където момите платно беляха,
отблизо селям вземаха.
Майка му каил не стана,
отдалеко стана и го люто кълнеше.
Сукмана й бил зашит
с деветдесет и девет шишове,
докарани с деветдесет и девет чифта волове,
отгоре, от планината.
Иванчо се препъна на външния праг,
пък се удари на вътрешния праг и си удари джуката,
и стана дебела, като на Крали Марко тъпана.
Този кравай, печен, недопечен на нас наречен.
Който е душманин на тази къща
да отиде да копае плочи,
да си извади и двете очи,
да отиде да копае троскот,
да го убие Господ.
Амин!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.12.2009
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010