* * *
Ой славна, славна мой дружина!
Къде стана становина,
кални дни найдохме,
та дойдохме у Бай Иван;
ние го заварихме на една царска трапеза
("Тъй беше!")
Той си ядеше и пиеше
и се на Бога молеше,
да му дойдат добри гости.
Ние му бяхме добри гости,
добри гости - коледари.
("Тъй беше!")
Ние му попяхме и развеселихме,
той си стана весел и добър,
скокна, подскокна
като орел във висините,
като риба в дълбочините,
като елен тригодишен.
("Тъй беше!")
Той се на Бога молеше,
да му даде два сиви вола,
криво орало, дълга копраля,
да си разоре дълга нивица
на пътя и на кръстопътя.
Нивата му роди и благороди,
в нивата имаше крушчица,
на крушница люлчица,
в люлчицата момченце,
гласът му беше като ясно медено звънченце.
("Тъй беше!")
Той си на момченце думаше:
"Я расни, сине, порасни,
та иди, тата, долу-надолу,
по истри-бистри кладенци,
като баща ти на младини
по белооки момици
и чернооки девици.
("Тъй беше!")
Опили-попили,
двама братя дялба делили -
кому лъжица, кому паница,
на наш Иван кило и половина,
ляло и преляло,
като на Ивановден
през прага лед приковало.
("Тъй беше! Амин!")
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010