Сиво стадо оплаква рожбите си - агънцата, посветени на Св. Георги

СИВО СТАДО ОПЛАКВА РОЖБИТЕ СИ -
АГЪНЦАТА, ПОСВЕТЕНИ НА СВ. ГЕОРГИ

Припаднала тъмна мъгла
по морави, по зелени.
Не ми било тъмна мъгла,
най ми било сиво стадо,
да си рони бистри сълзи,
да ми блее жално, милно.
Посред стадо - вакъл овчар,
вакъл овчар, сам си Георги -
овчар свири с меден кавал,
като свири, та говори:
"Ой те тебе, сиво стадо,
сиво стадо, ваклошато,
ваклошато, тънкорунно,
що ми рониш бистри сълзи,
що ми блееш жално, милно?
Не съм ли те аз напасъл
с дребна трева детелина;
не съм ли те аз напоил
със водица кладенчова;
не съм ли те аз пладнувал
под горица осенова?"
Отговаря сиво стадо,
сиво стадо нажалено:
- Ой те тебе, баш чобанин,
баш чобанин, чобан Георги,
не сме гладни, не сме жадни;
под сянка сме пладнували,
под горица осенова.
Ний си роним бистри сълзи
и си блеем жално, милно,
че сме чули и разбрали,
че са дошли джелепите,
джелепите цариградски,
да ни вземат милни рожби -
агънцата ваклошати,
ваклошати, късороги,
да ги колят сутрин рано,
сутрин рано на Гергьовден.

Изпял: Петко Атанасов Петков. Роден в 1886 г. в село Кая Баш (Здравковец), област Габровска. Преселил се през 30-те години на ХХ в. в с. Стефан Караджа, община Вълчи дол, област Варненска, където на 93-годишна възраст умира през 1979 г. Записала: Ваня Колева Колева, 1979 г.

* Джелепин, браничар - търговец на добитък за клане.