* * *

Георги златарче (3. Майка дава сина си на лесен занаят - златарче)

Имала й мама, гледала
едничък син - млад Гьорги.
Гледа го мама, изгледа,
малък бе Гьорги, порасна,
на осемнайсет години.
Чуди се, мае, майка му,
на какво да го научи,
на какъв лесен занаят -
да му е лека работа,
да му е скъпа цената.
Че го е дала майка му,
златарче и куванджийче -
да лее гривни и пръстени.
Седнал ми Гьорги, Гьорге ле,
на Великия четвъртък,
да лее гривни и пръстени.
Гьорги среброто лееше,
Гьоргьово лице дваж грее!...

 

Светлен, Поповско; на Великден и на Гергьовден - на хорището (Архив ЕМ-Русе); куванджийче - от куюнджийче, златарче.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010