* * *

Георги златарче (2. Златарче и кадънче)

Остана Георги сираче,
при една стара бабичка.
Чуди се, мае, бабата,
на какъв занаят да го даде,
да му е лека работата,
да му е скъпа цената.
Даде го баба златарче,
златарче и куюмджийче,
злато и сребро да лее.
Учил се Георги, научил,
злато и сребро да лее.
Калина, мома хубава,
тя си Георги продума:
- Ти вземи, Георге, Калина,
Калина, мома хубава,
Калина, тънка гъркиня.
Георги Калина думаше:
- Не ща гъркиня да взема.

 

Чукарово, Тополовградско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформация - вм. кадънче, момата е гъркиня.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010