* * *
Зелено дърво из Дунав плава,
листец бе му жълти жълтици,
цветец бе му ситен маргарит.
Не ми било зелено дърво,
най ми било юнак забягнал.
Забягнал, далеч отлетял,
от своя мама, от свой бащица;
сега се връща при своя мама,
при своя мама, при свой бащица.
Я наздраве ти, зелено дърво,
и теб, майчице, Лазаре!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010