* * *
Дърво зелено, Лазаре, през Дунав плава,
през Дунав плава, като го видя,
като го видя града Стамбула,
град потрепера, от дърво зелено.
Дърво зелено тихо говори:
- Ази не съм дърво зелено,
дърво зелено, най съм юнак неженен,
неженен и сега си отивам,
отивам при своя мама и татьо.
Я, наздраве ти, юнак неженен,
юнак неженен, далеч залетял!
Я, наздраве ти, юнак долетял!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010