* * *

Подранили и замръзнали хайдути

Прокукала црна кукавица
среде зима колоджока,
излъжала Стоян арамия
сос седемдесе дружина.
Изкочил Стара планина.
Подувнало силно ветре,
силно ветре, люта роса,
замрзнали токи от полокьи,
замрзнали пушки за рамена.
И Стоян им изговаря:
- Ой, дружина, мой дружина,
овде ке мие умирамо,
тикьи айде да идемо доле у река,
тамо има манастир,
мие ке се тамо изгреемо.
Отишле доле у река,
доле у река, у манастир,
тамо огън не нашли.
Стоян се люто разлютил
и вземал - икони цепи,
кръстови кърши,
огън вали, огън силън навалил.
И Стоян тежко болно паднал,
ни умира, ни стануе,
дур се Стоян не изповедал,
дека икони цепал
и кръстови кършил,
душа не дал.

 

Црешево, Скопска Черна гора - Македония, зап. Й. Иванов (Иванов, Й. Северозападните македонски говори - Тетовско, Скопско и Кратовско. // сп. Минало (София; ред. Г. Д. Баласчев), год. І, 1909, кн. 1, с. 69 - "Стоян арамия"); колоджог - коложег, зимно слънцестояне, м. декември, подведено по названието на празника Коледа.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010