* * *

Подранили и замръзнали хайдути

Сняг удари, сняг удари летос по Петровден,
та завари моми на Ромъня,
хем завари юнаци на планина;
замръзнаха им паламарки на пръсти,
замръзнаха им сърпове на ръце.
И завари юнаци на планина -
замръзнаха им пушки на рамена,
замръзнаха им саби на кръстове,
че се чудят как да направят.
Отговаря баш войводата им:
- Хайде да идем на Света гора,
да влезем в бели манастири,
да съберем куни и кръстове,
да накладем силен буен огън,
да размразим пушки от рамена,
да размразим саби от кръстове!...
Че са отишли на Света гора,
че са влезли в бели манастири,
събрали са куни и кръстове,
наклали са силен буен огън.
Кой присегна ръка да нагрее -
ръката му до рамо изсъхна;
кой присегна крак да нагрее -
краката му люто изсъхнаха...

 

неуточнено, Източна България; зап. Неделчо Донев (Съвременни книжки за прочитание на секиго. Набрал Ил. Р. Блъсков. Кн. 4. Моминска сълза. Пловдив, 1883, с. 43).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010