* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Бельо Грозданка думаше:
- Грозданке, пръвна пръвнино,
аз ще, Грозданке, да ида
долу ми, долу в Анадол,
тебе те тука оставям -
със слънце порти затваряй,
сакън, за вода не ходи
от Лазарчово кладенче!
Лазар на тебе е любовник,
а пък на мене - душманин.
Че стана Бельо и замина.
Грозданка, булка хубава,
тя се хубаво премени,
сключила бели бакъри,
отиде вода да налей.
Там си Лазар сварила,
сиво си конче поеше.
Грозданка Лазар думаше:
- Добър ти вечер, Лазаре!
- Дал ти Бог добро, Грозданке,
като си идеш от вода,
заколи пъстра кокошка,
разточи тънка милинка,
тая вечер във вази ще дойда
да ядем и да пиеме...

 

Недялско, Ямболско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010