* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Рахни нагоре отива,
нагоре, в равна Добруджа,
бяла го Нена изпраща,
хубаво премененичка
с елече, със атлазяно,
синя престилка хаджийска.
Рахни на Нена думаше:
- Нено льо, първо венчило,
ази нагоре ще ида,
нагоре, пуста Добруджа,
тебе те сама оставям,
самичка, Нено, младичка.
Нещичко ще ти поръчам,
ти да го, Нено, изпълниш -
със слънце порти затваряй,
пак ги със слънце отваряй,
често за вода не ходи
на Лазаров' кладенци!
Лазар ни й голям душманин,
на тебе първи любовник
(...)

 

Жеравна, Котленско; на моабет и субат (СбНУ 63/2007, № 742); недовършена.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010