* * *
Права се пладне изправи
над това село царево,
царево, цар Асеново.
Всички орачи пуснаха,
сал Петко оре, не пуща.
той си Петранка чакаше
обеда да му донесе.
Че се й Петранка задала,
"Помози Бог!" му казала,
а Петко оре, не дума,
че си биволи разпрегна
и си Петранка той впрегна.
Петранка угар ореше,
бяло й мляко течеше,
черни угари залива.
Петранка Петко думаше:
- Не ти ли, Петко, дожаля
за твойто мъжко детенце?
Че му на Петко дожаля
и си Петранка разпрегна.
Като си Петранка отиде,
тя си детето накърми,
долу в мазата слязла,
там се Петранка обесила.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.