* * *
- Стояне, заптисувай си булчето
да ти по село не ходи,
да ти къща не носи,
къщата с бела пшеница.
- Де да я видя, мале,
вечеру дода в тъмнине,
утрина ставам по-рано,
забера сури волове
да ора черни угаре,
да сявам бяла пшеница.
Ти стани, мале, по-рано,
та сготви рано прогимка
и на волове пладнина.
Изпрати бела Петкана,
прогима да ми донесе
и на волове пладнина.
Станала мама по-рано,
сготвила мама прогима
и на волове пладнина.
Изпрати бела Петкана.
Отсреща върви и вика:
- Бог да помага, Стояне!
Пък той хи нищо не рече,
разпрегна сиви волове,
та впрегна бяла Петкана.
Орала що е орала,
до пладнина орала
и от пладнина сетнина
бело й млеко потече,
побели черни угари
и на Стояна говори:
- Любе Стояне, Стояне,
ако ти, бре, не смилях,
не ти ли, бре, смилява
мъжко детенце в люлчица?...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010