* * *
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твойта булка хубава
тя по дюкяни ходеше
с кръчмари яде и пие.
Изпрегна Стоян волове,
че си Маринка упрегна
със нея нива да оре.
Маринка му са молеше:
- Пусни ме, пусни, Стояне,
малка ми рожба Иванчо
гладно и некърмено,
да си Иванча накърмя.
Като си в къщи отишла
че си детето накърми
и си в мазата слезнала.
Там си я Стоян заварва
и й главата отрязва,
Кат й главата отрязва,
главата й се търкаля,
мокър й език говори;
- Какво ти, любе, направих,
че ми главата отряза?
До нея се Стоян убива
и на Маринка думаше:
- Лежи, Маринке, да лежим,
майка ми да се находи.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.