* * *
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, сино Стоене,
я да си гълчиш бульчето,
гълчи го, напобивай му,
че кат на нива отидеш,
твоята булка Марийка
топла си пита опича,
хубави гостби наготвя
и на кръчмата отива,
да яде, холам, да пие
със лудо-младо кръчмарче.
Стоян си нищо не рече,
сутринта рано подрани,
той си биволи впрягаше
и на Марийка поръча:
- Марийке, булка хубава,
топла си пита опечи,
хубави гостби наготви,
рано на нива да дойдеш,
обеда да ми донесеш!
Стоян на нива замина
черни угари да оре,
Марийка, булка хубава,
топла си пита опече,
хубави гостби наготви,
рано на нива зъмина
на Стоян обед да носи.
Времето беши по пладня,
тя кат на нива пристигна,
тя на Стоян продума:
- Поможи ти Бог, Стоене,
(и т.н.)
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010