* * *
Майка си писмо получи
от Шуменските затвори,
писмото пише, говори:
"Продавай, мамо, залагай
бащино тежко имане,
дано ме, мамо, отървеш
от тези пусти затвори.
Помниш ли, майко, знаеш ли
кога бе турско размирство?
Ние се, майко, заклехме
каквото видим - да палим,
когото срещнем - да колим.
Минахме поле широко,
сред полето, мамо, кошари,
пълни с вакли овчици.
Когато кошарите горихме,
агънца жално блееха.
Минахме през гора зелена.
Тамо се, мамо, срещнахме
с моята сестра Еленка,
с мъжко дете в ръце.
Чудех се, мамо, маех се,
какво с нея да правя.
Най-после решихме -
да си детето вземем
и си Еленка заклахме."
Майка на Стоян думаше:
- Девет години откакто лежиш,
още девет да лежиш,
кост по кост да се разкапеш;
майка ти кости да смита
и в гроба да ги намита!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010